възпламенявал съм

Речник на българския език

1. възпламенявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпламенявал съм е производна форма на възпламенявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възпламенявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпламенявал съм е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възпламенявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпламенявал съм е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).