възпламенявал е

Речник на българския език

1. възпламенявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпламенявал е е производна форма на възпламенявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпламенявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпламенявал е е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпламенявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпламенявал е е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).