възпламенявало си

Речник на българския език

1. възпламенявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпламенявало си е производна форма на възпламенявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпламенявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпламенявало си е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпламенявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпламенявало си е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).