възпламенявало

Речник на българския език

1. възпламенявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпламенявало е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпламенявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпламенявало е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпламенявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възпламенявало е производна форма на възпламенявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възпламенявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възпламенявало е производна форма на възпламенявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).