възпламенявал

Речник на българския език

1. възпламенявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпламенявал е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпламенявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпламенявал е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпламенявал — мин. деят. св. прич. м. р.

възпламенявал е производна форма на възпламенявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възпламенявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпламенявал е производна форма на възпламенявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).