възпламенил съм

Речник на българския език

1. възпламенил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпламенил съм е производна форма на възпламеня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възпламенил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпламенил съм е производна форма на възпламеня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).