възпламенило

Речник на българския език

1. възпламенило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпламенило е производна форма на възпламеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпламенило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възпламенило е производна форма на възпламеня (мин. деят. св. прич. ср. р.).