възпламени

Речник на българския език

1. възпламени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възпламени е производна форма на възпламеня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възпламени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възпламени е производна форма на възпламеня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възпламени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възпламени е производна форма на възпламеня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. възпламени — повелително наклонение, ед. ч.

възпламени е производна форма на възпламеня (повелително наклонение, ед. ч.).