възпитахте

Речник на българския език

1. възпитахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

възпитахте е производна форма на възпитам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. възпитахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

възпитахте е производна форма на възпитам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).