възпитах

Речник на българския език

1. възпитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възпитах е производна форма на възпитам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възпитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възпитах е производна форма на възпитам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).