възпитал си

Речник на българския език

1. възпитал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпитал си е производна форма на възпитам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възпитал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпитал си е производна форма на възпитам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възпитал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпитал си е производна форма на възпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).