възпитало е

Речник на българския език

1. възпитало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпитало е е производна форма на възпитам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпитало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпитало е е производна форма на възпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпитало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпитало е е производна форма на възпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).