възпитало

Речник на българския език

1. възпитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпитало е производна форма на възпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпитало е производна форма на възпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възпитало е производна форма на възпитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възпитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възпитало е производна форма на възпитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).