възпитал

Речник на българския език

1. възпитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпитал е производна форма на възпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпитал е производна форма на възпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпитал — мин. деят. св. прич. м. р.

възпитал е производна форма на възпитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възпитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпитал е производна форма на възпитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).