възпалявал си

Речник на българския език

1. възпалявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпалявал си е производна форма на възпалявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възпалявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпалявал си е производна форма на възпалявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възпалявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпалявал си е производна форма на възпалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).