възпалявало си

Речник на българския език

1. възпалявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпалявало си е производна форма на възпалявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпалявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпалявало си е производна форма на възпалявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпалявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпалявало си е производна форма на възпалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).