възпалявало

Речник на българския език

1. възпалявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпалявало е производна форма на възпалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпалявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпалявало е производна форма на възпалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпалявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възпалявало е производна форма на възпалявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възпалявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възпалявало е производна форма на възпалявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).