възпалило е

Речник на българския език

1. възпалило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпалило е е производна форма на възпаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпалило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпалило е е производна форма на възпаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).