възпалил

Речник на българския език

1. възпалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпалил е производна форма на възпаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпалил — мин. деят. св. прич. м. р.

възпалил е производна форма на възпаля (мин. деят. св. прич. м. р.).