възобновяло

Речник на българския език

1. възобновяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възобновяло е производна форма на възобновя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възобновяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възобновяло е производна форма на възобновя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).