възобновил си

Речник на българския език

1. възобновил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възобновил си е производна форма на възобновя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възобновил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възобновил си е производна форма на възобновя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).