възникнало

Речник на българския език

1. възникнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възникнало е производна форма на възникна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възникнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възникнало е производна форма на възникна (мин. деят. св. прич. ср. р.).