възниквало

Речник на българския език

1. възниквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възниквало е производна форма на възниквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възниквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възниквало е производна форма на възниквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възниквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възниквало е производна форма на възниквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възниквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възниквало е производна форма на възниквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).