възненавидила

Речник на българския език

1. възненавидила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възненавидила е производна форма на възненавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възненавидила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възненавидила е производна форма на възненавидя (мин. деят. св. прич. ж. р.).