възнаградил си

Речник на българския език

1. възнаградил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възнаградил си е производна форма на възнаградя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възнаградил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възнаградил си е производна форма на възнаградя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).