възнаградил е

Речник на българския език

1. възнаградил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възнаградил е е производна форма на възнаградя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възнаградил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възнаградил е е производна форма на възнаградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).