възнаградило си

Речник на българския език

1. възнаградило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възнаградило си е производна форма на възнаградя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възнаградило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възнаградило си е производна форма на възнаградя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).