възнаградил

Речник на българския език

1. възнаградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възнаградил е производна форма на възнаградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възнаградил — мин. деят. св. прич. м. р.

възнаградил е производна форма на възнаградя (мин. деят. св. прич. м. р.).