възмъжеело съм

Речник на българския език

1. възмъжеело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възмъжеело съм е производна форма на възмъжея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).