възмъжеело си

Речник на българския език

1. възмъжеело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмъжеело си е производна форма на възмъжея (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).