възмъжеели

Речник на българския език

1. възмъжеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възмъжеели е производна форма на възмъжея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възмъжеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възмъжеели е производна форма на възмъжея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).