възмъжало си

Речник на българския език

1. възмъжало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмъжало си е производна форма на възмъжея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмъжало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмъжало си е производна форма на възмъжея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).