възмъжали

Речник на българския език

1. възмъжали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възмъжали е производна форма на възмъжея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възмъжали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възмъжали е производна форма на възмъжея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).