възмъжавал съм

Речник на българския език

1. възмъжавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възмъжавал съм е производна форма на възмъжавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възмъжавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възмъжавал съм е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възмъжавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възмъжавал съм е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).