възмъжавал е

Речник на българския език

1. възмъжавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмъжавал е е производна форма на възмъжавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмъжавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмъжавал е е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възмъжавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмъжавал е е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).