възмъжавало съм

Речник на българския език

1. възмъжавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възмъжавало съм е производна форма на възмъжавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмъжавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възмъжавало съм е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. възмъжавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възмъжавало съм е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).