възмъжавало си

Речник на българския език

1. възмъжавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмъжавало си е производна форма на възмъжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмъжавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмъжавало си е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възмъжавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмъжавало си е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).