възмъжавало е

Речник на българския език

1. възмъжавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмъжавало е е производна форма на възмъжавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмъжавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмъжавало е е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възмъжавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмъжавало е е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).