възмъжавала си

Речник на българския език

1. възмъжавала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възмъжавала си е производна форма на възмъжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възмъжавала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възмъжавала си е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. възмъжавала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възмъжавала си е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).