възмогнел

Речник на българския език

1. възмогнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмогнел е производна форма на възмогна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмогнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възмогнел е производна форма на възмогна се (мин. деят. несв. прич. м. р.).