възмогвало

Речник на българския език

1. възмогвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмогвало е производна форма на възмогвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмогвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмогвало е производна форма на възмогвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възмогвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възмогвало е производна форма на възмогвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възмогвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възмогвало е производна форма на възмогвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).