възмогвал

Речник на българския език

1. възмогвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмогвал е производна форма на възмогвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмогвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмогвал е производна форма на възмогвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възмогвал — мин. деят. св. прич. м. р.

възмогвал е производна форма на възмогвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възмогвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възмогвал е производна форма на възмогвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).