възмечтало

Речник на българския език

1. възмечтало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмечтало е производна форма на възмечтая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмечтало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възмечтало е производна форма на възмечтая (мин. деят. св. прич. ср. р.).