възмечтаело е

Речник на българския език

1. възмечтаело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмечтаело е е производна форма на възмечтая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).