възмечтаело

Речник на българския език

1. възмечтаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмечтаело е производна форма на възмечтая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмечтаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възмечтаело е производна форма на възмечтая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).