възмечтаел

Речник на българския език

1. възмечтаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмечтаел е производна форма на възмечтая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмечтаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възмечтаел е производна форма на възмечтая (мин. деят. несв. прич. м. р.).