възмечта

Речник на българския език

1. възмечта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възмечта е производна форма на възмечтая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. възмечта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възмечта е производна форма на възмечтая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).