възмездяло

Речник на българския език

1. възмездяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмездяло е производна форма на възмездя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмездяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възмездяло е производна форма на възмездя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).