възмездял

Речник на българския език

1. възмездял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмездял е производна форма на възмездя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмездял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възмездял е производна форма на възмездя (мин. деят. несв. прич. м. р.).