възмездявало си

Речник на българския език

1. възмездявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмездявало си е производна форма на възмездявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмездявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмездявало си е производна форма на възмездявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възмездявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмездявало си е производна форма на възмездявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).